На 24 декември 2021 година, на връх Бъдни вечер, решението на 47-то Народно събрание от предишния ден за одобряване на допълнителни разходи и трансфери по държавния бюджет за 2021 г. за сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г., беше публикувано в Държавен Вестник. Решението от две точки грейна в брой 110 на най-важния печатно-електронен орган в държавата.

Първата точка съобщава на народонаселението, че: „За сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г. одобрява допълнителен трансфер от държавния бюджет по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. в размер до 750 млн. лв. за допълнителни суми към пенсията или сбора от пенсиите заедно с добавките и компенсациите към тях на всеки пенсионер в размер на 60 лв. месечно, считано от 1 януари 2022 г.”.

От втората точка разбираме, че: „За сметка на преизпълнението на данъчните приходи по държавния бюджет за 2021 г. одобрява допълнителни разходи по бюджета на Министерството на енергетиката за 2021 г. в размер до 450 млн. лв. за компенсация за високите цени на електрическата енергия и природния газ за крайните небитови потребители за първото тримесечие на 2022 г.”.

 

Както се вижда пропорцията е 750 милиона лева за пенсионерите, срещу 450 милиона за компенсация на НЕбитовите потребители на електроенергия, че и на природен газ. Съотношението е 5 към 3 в полза на пенсионерите срещу индустрията, болниците, детските градини и всички останали, които са НЕбитови потребители на електроенергия и в момента се гърчат в прегръдката на шеметния ръст на цените на тока.

Населението като цяло и пенсионерите в частност, като много сериозна част от него, за сега още не могат да оценят мащаба на споменатите гърчове, защото все още се електроснабдяват по едни други цени, облекчени с кръстосано субсидиране. За сега, публиката мърмори срещу инфлацията, но не особено ядовито. Както биха казали някои хуманитаристи, „дискурсът” (сиреч говоренето) е на фаза „мрън - мрън”.  Само че всеки здравомислещ човек знае, че инфлацията изобщо не е „разкрила пълните си възможности”, а перспективите пред нея са повече от благоприятни. За инфлацията де, не за гражданите на Републиката. Дай Боже да не ставаме свидетели на екстремални ситуалции, но на този етап, хората лекомислено пренебрегват надвисналата огромна опасност и много повече се вълнуват от коледното раздаване на пари.

Интересното е, че никой не обръща внимание на още един „незначителен” факт. Високо се тръби, че е нараснала събираемостта на данъците, но свенливо се прескача фактът, как ли точно е станало това? Звучи иронично и дори малко зловещо, но една съществена част от преизпълнението на приходната част на бюджета се дължи точно на неконтролираното нарастване на цената на електроенергията. Скокът на тази цена веднага донесе много сериозни допълнителни приходи от ДДС върху електроенергията и от акциза върху нея, дължим от небитовите потребители в съответствие със Закона за акцизите и данъчните складове.

Така че, ако някой мисли, че преизпълнението на приходната част на бюджета се дължи на старанията на освирепели служители на НАП, то той в никакъв случай не е прав изцяло. Всъщност, даже не е прав в значителна степен – служителите на НАП са строги, справедливи, но не са чак човекоядци. Преизпълнението си идва само по най-дисциплиниран начин през ДДС и акциза на тока, които общо взето няма как да не бъдат събрани.

Та излиза, че в момента дерат кожата на индустрията, на болниците и всички други НЕбитови потребители на електроенергия, но на одраното му викат благоприлично „повишена събираемост” и с пет осми от „свръх добива” на пари се купува благоволението на пенсионерите. Нека те да са ни живи и здрави, всички си ги обичаме и постоянно ги жалим, но добре е да се знае от къде идват средствата и кой е платил сметката. Защото приходите в значителна степен не са заслуга нито на сегашната, още по-малко на предишната власт, а просто са резултат от ... енергийната криза. Звучи направо извратено, но такива са фактите.

Всеки разумен човек би трябвало да се безпокои от подобен порочен кръг в публичните финанси, но нашите възможности са ограничени до това да констатираме съществуващото положение. Други хора, облечени в народното доверие и още едни хора, облечени в доверието на мнозинството от народните представители, трябва да се справят с този мегапроблем. Мегапроблем, който за сега е проблем на индустрията, болниците и въобще на НЕбитовите потребители на електроенергия, но утре като нищо ще стане проблем на цялото общество.

 

Тук се сещам за едни хора, които непрекъснато питат, спазва ли се преамбюлът на Конституцията, където пише, че България е социална държава. Те отдавна знаят верния отговор, защото в бюджета на Републиката разходите за пенсии са най-голямото перо, пред което бледнеят всякакви други харчове. Впрочем, бюджетът за здравеопазване също расте сериозно всяка година, още от преди КОВИД-а, но друг въпрос е как се харчат тези пари.

Българският парадокс е, че пенсиите са най-голямото разходно перо в бюджета, но никой не е доволен от размера им – като се почне с хората на минимална пенсия (която непрекъснато расте), до тези, които са достигнали така наречения таван (който също расте). България е социална държава, но числата не пречат на всякакви словесни еквилибристики, правени и преди избори и в мирно време.

След тази екскурзия в бюджетнит дебри, не ни остава друго, освен да направим добросъвестен преглед на новите придобивки на кандидатите за пенсионери и на реалните пенсионери. От сърце им пожелавам, да могат да си ги ползват, колкото се може по-дълго, напук на тайните мечтания на някои „идеолози” на разходопокривната пенсионна система, за които идеалният данъкоплатец е този, който напусне нашия грешен свят един ден преди да се пенсионира.

Ето как изглежда картината в момента:

От 01.01.2022 г. за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, осигурените лица работили при условията на 3-та категория труд трябва да отговарят на следните условия:

- за жените възраст 61 години и 10 месеца (обхваща родените в периода 01.05.1960 г. до 28.02.1961 г.) и общ стаж 36 години и 02 месеца.

- за мъжете възраст 64 години и 05 месеца (обхваща родените между 01.09.1957 г. до 31.07.1958 г.), а общия стаж които следва да докажат е 39 години и 02 месеца.

         В случай, че лицата не изпълняват посочените по-горе условия за стаж, могат да се пенсионират по условията на чл.68, ал.3 от КСО. Изискването за 2022 г. е да са навършили възраст 66 години и 10 месеца и да имат минимум 15 години действителен стаж. От тази пенсия могат да се възползват всички родени между 01.05.1955 г. до 28.02.1956 г.

         Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, съгласно чл.68 а от КСО за 2022 г. имат лицата, които имат осигурителния стаж по чл.68, ал.2 от КСО, като същите могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО.  При тези условия следва:

- жените да са навършили възраст 61 години и да имат общ стаж от 36 години и 04 месеца.

- мъжете да имат навършена възраст 63 години и 06 месеца и общ стаж 39 години и 04 месеца.

         Пенсията по чл.68а от КСО се изплаща в намален размер пожизнено с 0,4 за всеки един недостигащ месец от възрастта.

         От 01.01.2022 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО  имат осигурените лица, които са положили 10 години по условията на I категория труд или 15 години по условията на II категория труд.

         За жените, осигурявани в условията на първа категория труд изискуемата възраст е 50 години, а сборът от осигурителния стаж и възраст 94 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 55 години, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново 94 т.

         За мъжете, осигурявани в условията на първа катерия труд изискуемата възраст е 53 години и 10 месеца, а сборът от осигурителния стаж  и възраст 100 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд възрастта е 58 години и 10 месеца, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново е 100 т.

         От 01.01.2022 г. жените, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в от КСО, при навършена възраст 58 години и 10 месеца (това се отнася за родените от 01.05.1963 г. до 28.02.1964 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца. Мъжете, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в от КСО, при навършена възраст 61 години и 05 месеца (това се отнася за родените от 01.09.1960 г. до 31.07.1961 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 30 години и 08 месеца.

         От 01.01.2022 г. осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО,  при навършена възраст - 53 години и 10 месеца и общ осигурителен стаж 27 г., от които 2/3 (18 години) действително изпълнявали военна или държавна служба.

         Лицата по чл.69, ал.4 и ал.7 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2022 г. при навършена възраст 43 години и 10 месеца и 15 г. специален стаж.

         Както и преди съм отбелязвала, в България съществува голямо разнообразие на работни места в така наречените „специализирани структури”. Тези „структури” варират от полицията, жандармерията и армията до разузнаването и контраразузнаването. Към тях отнасяме и следователите и дори водолазите. По тази причина, дадените по-горе условия за тези групи лица са в най-общ вид.

         Тук е мястото да се отбележи още една особеност на таз годишните законодателни промени в сферата на социалното осигуряване. Бяхме свикнали, държавният бюджет, в частност и бюджета на държавното обществено осигуряване да са внесени и обсъдени още през месец октомври. Тази година, това не беше така. Заслугата за това е на съответните политически сили, на които им бяха необходими три последователни избирателни кампании, за да успеят да сглобят парламентарно мнозинство. Съставът на правителството, на изпълнителната власт продължава да се конструира, на моменти направо по метода на пробите и грешките. Но това не е толкова важно. По-важното е, че ако през октомври в предишните години вече имаше значителна яснота по бюджетната рамка, сега по същото време ние тепърва трябваше да гласуваме за трети път. Така се оказа, че бюджетът за 2022 година ще бъде приет с много голямо закъснение.

         Едновременно с това, политическите сили демонстрираха, че преливат от желание да направят промени в осигурителното законодателство, за които вече имах възможност да напиша. Така възникна въпросът, как да се решат законодателните промени от чисто технологична гледна точка. Нещата се решиха така, че Правителството одобри законопроект, с който се предлага удължаване до 31 март 2022 година на действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2021 година.

С предлаганите разпоредби се цели постигането на правна сигурност и гарантиране правата и законните интереси на гражданите за прилагане на специалните закони, уреждащи специфични обществения отношения до 31 март 2022 година.

В заключение, да отбележим още веднъж, че на основание на Постановление на Министерския съвет (ПМС №451 от 22.12.2021 г.), социалната пенсия за старост ще се увеличи от 148,71 лв. на 170 лв. от 25 декември. Увеличението ще повиши пенсиите на близо 60 000 души и добавките към пенсиите на почти 69 000 пенсионери.

Промяната ще доведе до ръст на пенсиите, които не са свързани с трудова дейност. Причината за това е обстоятелството, че техният размер по закон се определя в зависимост от размера на социалната пенсия за старост. Това са пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия. Ще се повишат и размерите на нормативно установените добавки към пенсиите - за чужда помощ и за ветерани от войните.

Тук е време да теглим чертата и да сложим точка. Историята с парите от бюджетния излишък, формиран с парите от ДДС и акциз на електроенергията, чиято цена е в състояние на свободен полет, напомня на приказката за онзи брат, който последвал златната ябълка в Долната земя и за да го извадят от там, неговите контрагенти – орлите, поискали да бъдат хранени с месо по време на издигането обратно на Горната земя.

 

Човекът обещал, но месото свършило и се наложило да ги храни с мръвки от собствените си крайници. Досущ като днешната ни бюджетна реалност.

А защо няма пропорционално облагане на доходите /вместо плосък данък/!? Нали уж сме социална държава?...

... г-н Тачков ! Честно казано, не обичам дискусиите за данъчната система. Там всички много разбират и всички си служат с лексика, която сякаш са преписали от стените на обществените нужници, както беше писал Хашек. Тук ще цитирам един мой много близък човек, който винаги казва, че му е все едно дали данъкът ще бъде плосък или ръбест, важното да е достатъчно нисък. Аз общо взето се присъединявам към тази позиция. Размерът на данъка, който смятаме за поносим, отговаря на начина на използуване на данъците от държавата. За нашето ниво на бюджетиране, мисля че сегашните данъци стигат. Знам, че в Скандинавските страни данъците са над 70 на сто, само че там всяка паричка се връща под формата на инвестиции, на социални услуги и на други подобни неща. У нас ще има да почакаме, докато нивото на оползотвряване на данъците стигне някакви прилични стандарти. (Има такива между другото, примерно на OECD-ОИСР). За сега - стига толкова, още повече че ставките на косвените данъци у нас хич не са ниски, особено пък на акцизите, които са "мале мила". Още един път Ви балгодаря за посещението, за честитката и Ви желая да сте жив и здрав!

също, и за твоята морална подкрепа...радва ме..
ЧНГ, за много години,Мир и благоденствие,да имаме..

поздрав, Юлия