Постинг
11.04.2019 11:39 -
ЕДИН ОГРОМЕН МОЙ ГРЯХ
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9036 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 11.04.2019 13:46
Прочетен: 9036 Коментари: 17 Гласове:
27
Последна промяна: 11.04.2019 13:46
То не е само един. Човек го разбира след време, а понякога, дори и никога не може да го възприеме като грешка. В разговорите си, ние често се връщаме назад в годините, преценяваме ситуации, действия, мисли и откриваме грешките си. Казваме си, че, ако сега се случи това, никога не бихме допуснали такава грешка.
Беше ранната пролет на 1972 година. Предстоеше ми влизане в казармата за отбиване на редовната военна служба. Всичките мои съученици ги взеха през есента, а аз останах за пролетта. По една случайност бях приет в Школа за подготовка на водачи на МПС - Шофьорска школа - в Балчик. Може би заради факта, че при последната военна комисия, когато на въпрос: "Каква служба предпочитате?", отговорих - Каквато и да е, но в никакъв случай не искам да бъда шофьор. Това беше поради това, че след завършване на образованието си за няколко месеца бях автомонтьор и намразих тази професия, а покрай нея и всичко свързано с автомобилите. Нали знаете, че в казармата всичко се прави точно обратното. Каквото не искаш да правиш - това те карат да свършиш. Определиха ме да бъда шофьор. Е, примирих се и след шест месеца вече бях шофьор. При обучението ми в Балчик - Школата беше към ПВО и ВВС - (Противовъздушна отбрана и Военно въздушни сили), че тогава ни натякваха, че отличниците ще бъдат комантировани след това на най-добрите места. За мой късмет, бях от отличниците. Бях много прецизен в теорията на автомобила и по схемите говорех за всеки един детайл от автомобила. Нали бях завършил техническо училище и нямах проблеми по техническата част.
Оказа се, че приказките за хубавите части в които следваше да ни откомандироват наистина са верни. Бях от първите няколко човека, които ни изпратиха за ... София. За мене беше един шок това преместване, че тъкмо бях свикнал с обстановката в Балчик и изведнъж нова обстановка, нови хора - всичко различно. Е, заминахме и рано на следващата сутрин бяхме на Централна гара - София. След час, час и половина пристигнахме в поделението. То беше на четвърти километър, точно срещу сегашната зала "Арена Армеец", но тогава това беше стадион "Червено знаме". Поделението ни беше главния Щаб на ПВО и ВВС.
За кратко време свикнахме с новата обстановка, пък и се движехме само сред старши и висши офицери. Бяхме транспортна рота и на всеки беше зачислен по един автомобил. На мене зачислиха огромен камион "Зил - 157" (Джоган). За късмет автомобила ми беше "Учебен" и аз много рядко излизах с него. Останалите колеги войници бяха постоянно в движение в София и почти не се свъртаха в поделението. Мога смело да кажа, че тази служба ми беше като курорт. За мой късмет още на втория, третия ден минавайки сутринта на оборка на хартии и фасове покрай една канцелария станах свидител на скандал между един войник и старшина. Войника не искаше да чисти канцеларията и старщината го изгони. Бях извикан аз да изчистя тази канцелария, защото предстоеше в нея да работят нашите командири. Аз, още не знаех какво се помещава в тази единична стаичка, но изпълних заповедта. Още тогава бях "възпроизведен" в "стюардеса" - войник, който работи в канцеларията. Имаше и стара стюардеса - стар войник, който се грижеше за канцеларската дейност, младата стюардеса ( Моя милост) трябваше да почиства сутринта помещението и да се обучава на писарска дейност, да изчислява пътни листове и книжки на автомобилите, които се движат. Трябваше да се пише и наряд за дежурства и всякаква друга канцеларска работа. Това беше едно място, къде човек може да се грижи за своето ограмотяване в областта на канцеларската дейност в пълният й вид. Наше задължение беше и сутрин да пускаме по радиоуредбата Химна на НРБ и на него да се вдига знамето. Ех, какви комични ситуации имахме по това време! По тях може да се направи и комедиен сериал.
В случая думата ми е за огромния грях, който имам от това време. Един ден в канцеларията, някой, отнякъде донесе един огромен куп с листи, напечатани на пишеща машина, имаше и много снимки, стари, от преди много години. Материалите са били подготвени за издаване на книга за историята на Българската авиация. Всичкия този материал попаднал кой знае как в канцеларията стоеше дълго време при нас. Никой не му отдаваше необходимото внимание. Акцента падаше върху службата, пък и тези листи и снимки събирани от някого преди време , бяха подхвърлени при нас, като отпадък. Имаше снимки на първия български самолет "Албатрос" (доколкото си спомням сега, след толкова много години), снимки и спомени на поручиците Радул Милков и Никола Топракчиев. Имаше и описание на първата бомбардировка в света - тази над Одринската крепост при нейното превземане. Всичко това беше като груб материал - готов за печат на книга. Това "златно съкровище се подхвърляше месеци при нас, в краката ни. На мене ми направи впечатление една карта нарисувана на оризова хартия с червени и сини линии от мастило и подробни означения на одринската крепост, карта с обозначение на излитането, нападението и кацането на самолета при тази първа бомбардировка в света. Картата беше малка - квадратна с размери приблизително 22 Х 22 см. Всичките тези ценности някой ги изхвърли при някакво почистване ... защото нали знаете, че в армията чистотата е на особена почит. Всичко това беше изхвърлено и унищожено, но не от мен. Всичко, с изключение на ... картата. Нея аз си я прибрах.
След време в София видях някакъв плакат на улицата със снимката на тази карта. Радвах се, че оригинала на тази снимка е у мен. Мина време, много време. Картата я виждах в книгите си от време на време. Хвърлях по един бегъл поглед в нея и тя оставаше в листите на някоя от моите книги. След време се преместих да живея в Костенец - картата в книгите ми беше неотклонно при мен. След години се завърнах в Русенския край отново и пак се "виждахме" с тази карта. За съжаление от много отдавна не мога да я открия тази ценност в книгите си. Разлиствал съм ги най-подробно, но не мога да я открия. Както неусетно се оказа при мен тази карта, така и се загуби във времето. Мислех си, преди години, че мястото на тази реликва не е при мен. Исках да я занеса във Военно-историческия музей, но беше трудно да ходя само заради една карта. Друг е въпроса дали нямаше да ми кажат, че тя няма никаква стойност, че не е оригинал и прочие. По вида на тази карта се долавяше, че е от много, много години - вече повече от 100.
Това е моя огромен грях, който през годините не спира да ме тревожи. Дано да даде Господ да я открия и тогава първото, което ще направя да я снимам, да пусна един пост с нея, а след това да отида и да занеса в Националния Военно-исторически музей в столицата. Засега оставам само с тъга и надежда, че тази реликва ще се появи отнякъде, защото на мене тя не е необходима, но на България, на Историята на България е иключително важна!
Писъци кански! Огън и жупел! Пари им под...
Преди 19 години
КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ НАТРАПЧИВИТЕ ЛОШИ МИ...
Преди 19 години
КАК ДА СЕ ОТЪРВА ОТ НАТРАПЧИВИТЕ ЛОШИ МИ...
Щом си видял плакат със снимката на тази карта, значи че я има някъде.
Ще се надяваме да откриеш оригинала и да го предадеш в Националния Военно-исторически музей или Държавния военен архив във Велико Търново, че ти е по-близо, но все пак Музея е за предпочитане.
Жалко за написаните на машина листове и снимките на първите ни пилоти-герои!
Не знам какво е било написано там, но сигурно е било стойностно.
Този грях е чужд, а не твой.
Ти намери повдигнатата карта и ще си спокоен, че си изпълнил дълга си и грехът:) ти е опростен от поколенията.
цитирайЩе се надяваме да откриеш оригинала и да го предадеш в Националния Военно-исторически музей или Държавния военен архив във Велико Търново, че ти е по-близо, но все пак Музея е за предпочитане.
Жалко за написаните на машина листове и снимките на първите ни пилоти-герои!
Не знам какво е било написано там, но сигурно е било стойностно.
Този грях е чужд, а не твой.
Ти намери повдигнатата карта и ще си спокоен, че си изпълнил дълга си и грехът:) ти е опростен от поколенията.
Много си самокритичен...
цитирайОтново страхотен текст, Стефане! Разказът ти за онова време ме потопи в спомени, свързани с пребиваването в казармата на брат ми и на сина ми - през интервал от две десетилетия уж, а по един и същ начин, като при тебе - започнала в школи за подготовка, продължила в различни поделения със занимания по скубане на трева, оборка на полигона от хартийки и фасове и алогично за хора с висше образование, с възпитание и морал силово дисциплиниране - и при двамата завършила като при тебе - в канцелария като признание за по-високи качества - не толкова физически и воински, колкото интелектуални, разбира се:))) Макар животът в казармата да си е чисто мъжка тема, винаги се заслушвам и много се вълнувам, когато някой разказва - може би защото така се случи, че съм изстрадала покрай моите близки мъже тези моменти по един особено болезнен начин. И... тук стигам до абсурда да ненавиждам от сърце и все пак да одобрявам казармата като необходимост по ред причини - но това е друга тема:)))
За твоя "огромен грях". И аз като Катя четях със затаен дъх чудесното ти описание на оная купчина листове със снимки, спомени, карти - и ми се щеше като в някакъв екшън филм един добър герой да се намеси, да ги отупа от праха, да ги събере и отнесе там, където им е мястото, като спаси ценен труд и истинска история от безпросветно унищожение. Ех, не би, не и при тези казармени порядки на издигане в култ на измислени някакви, военни ценности - и нихилизиране на естественото, разумното и човешкото. И все пак ти си направил онова, което си могъл - взел си и си съхранил онази ценна карта, отнесъл си я вкъщи, пазил си я цял живот. Въпрос на време е да я откриеш - тя е у вас, сред книгите ти. И не е грях - похвално е това, което си направил.
Поздрави, приятелю - и успех! Сигурна съм, че развръзката на твоя екшън е близо! Но да не забравиш да ни се похвалиш:))) Щастлива пролет!
цитирайЗа твоя "огромен грях". И аз като Катя четях със затаен дъх чудесното ти описание на оная купчина листове със снимки, спомени, карти - и ми се щеше като в някакъв екшън филм един добър герой да се намеси, да ги отупа от праха, да ги събере и отнесе там, където им е мястото, като спаси ценен труд и истинска история от безпросветно унищожение. Ех, не би, не и при тези казармени порядки на издигане в култ на измислени някакви, военни ценности - и нихилизиране на естественото, разумното и човешкото. И все пак ти си направил онова, което си могъл - взел си и си съхранил онази ценна карта, отнесъл си я вкъщи, пазил си я цял живот. Въпрос на време е да я откриеш - тя е у вас, сред книгите ти. И не е грях - похвално е това, което си направил.
Поздрави, приятелю - и успех! Сигурна съм, че развръзката на твоя екшън е близо! Но да не забравиш да ни се похвалиш:))) Щастлива пролет!
katan написа:
Щом си видял плакат със снимката на тази карта, значи че я има някъде.
Ще се надяваме да откриеш оригинала и да го предадеш в Националния Военно-исторически музей или Държавния военен архив във Велико Търново, че ти е по-близо, но все пак Музея е за предпочитане.
Жалко за написаните на машина листове и снимките на първите ни пилоти-герои!
Не знам какво е било написано там, но сигурно е било стойностно.
Този грях е чужд, а не твой.
Ти намери повдигната карта и ще си спокоен, че си изпълнил дълга си и грехът:) ти е опростен от поколенията.
Ще се надяваме да откриеш оригинала и да го предадеш в Националния Военно-исторически музей или Държавния военен архив във Велико Търново, че ти е по-близо, но все пак Музея е за предпочитане.
Жалко за написаните на машина листове и снимките на първите ни пилоти-герои!
Не знам какво е било написано там, но сигурно е било стойностно.
Този грях е чужд, а не твой.
Ти намери повдигната карта и ще си спокоен, че си изпълнил дълга си и грехът:) ти е опростен от поколенията.
мислено се връщам много назад в годините и си мисля, че може и да е издадена някаква книга по тези материали, но е било необходимо тези оригинали да се запазят за историята. Съжалявам само за картата, която е все още неоткриваема. Тя не е нещо впечатляващо, но от дистанция на времето в която е била създадена предполагам, че тогава е била съвсем актуална. Да, ако я открия, аз публично ( чрез Фейсбук, или интернет) ще я предложа на необходимите институции.
Предпочитам да е на Военно-историческия музей, за да стане достъпна до всички посетители. Благодаря ти за посещението и коментара! Красива пролет ти пожелавам!
mt46 написа:
Много си самокритичен...
се да погледна проблема и от друг ъгъл. Можеби си прав...
[quote=donchevav]Отново страхотен текст, Стефане! Разказът ти за онова време ме потопи в спомени, свързани с пребиваването в казармата на брат ми и на сина ми - през интервал от две десетилетия уж, а по един и същ начин, като при тебе - започнала в школи за подготовка, продължила в различни поделения със занимания по скубане на трева, оборка на полигона от хартийки и фасове и алогично за хора с висше образование, с възпитание и морал силово дисциплиниране - и при двамата завършила като при тебе - в канцелария като признание за по-високи качества - не толкова физически и воински, колкото интелектуални, разбира се:))) Макар животът в казармата да си е чисто мъжка тема, винаги се заслушвам и много се вълнувам, когато някой разказва - може би защото така се случи, че съм изстрадала покрай моите близки мъже тези моменти по един особено болезнен начин. И... тук стигам до абсурда да ненавиждам от сърце и все пак да одобрявам казармата като необходимост по ред причини - но това е друга тема:))) ... "
както казах в описанието си тази служба беше като курорт. Отношението на началниците към войниците бяха приятелски и ние не усещахме никакво напрежение. Имах много интересни спомени от това време, имам и комични ситуации, които все още ги помня. Впрочем не мисля да занимавам хората с моите спомени. Само ще спомена, че след нашия набор на това време постъпваха млади войници уредени само с връзки. При мене този шанс беше като печалба от лотарията, за което съм много благодарен :) .
Благодаря ти, Вени, за хубавия коментар! Пожелавам ти красива и цветна пролет! Дай Боже твоите предсказания да се сбъднат и аз да открия картата. :)
цитирайкакто казах в описанието си тази служба беше като курорт. Отношението на началниците към войниците бяха приятелски и ние не усещахме никакво напрежение. Имах много интересни спомени от това време, имам и комични ситуации, които все още ги помня. Впрочем не мисля да занимавам хората с моите спомени. Само ще спомена, че след нашия набор на това време постъпваха млади войници уредени само с връзки. При мене този шанс беше като печалба от лотарията, за което съм много благодарен :) .
Благодаря ти, Вени, за хубавия коментар! Пожелавам ти красива и цветна пролет! Дай Боже твоите предсказания да се сбъднат и аз да открия картата. :)
Това да ти е кусура! Поздрави
цитирайУвлекателно и интересно си споделил тези твои преживявания въпреки изминалото време.Искрено съжаление за случилото се.Според мен човек не бива да се задълбочава много в миналото.Човек винаги се стреми да направи възможното и най-доброто на което е способен в момента на случващото се.За наша радост и успокоение се променяме а хора осъзнати като теб още повече.Така че няма място за съжаления.Сигурна съм и както ми е известно си направил други многозначими за нас българите и България неща за което аз искрено ти се възхищавам.Поздравления за личността която си!
Използвам случая да те поздравя с днешният многозначим ,празничен и много специален ден- 24 май - ден на славянската писменост ,на българската просвета и култура!Светъл празничен ден днес!
цитирайИзползвам случая да те поздравя с днешният многозначим ,празничен и много специален ден- 24 май - ден на славянската писменост ,на българската просвета и култура!Светъл празничен ден днес!
zaw12929 написа:
Това да ти е кусура! Поздрави
едно връщане към миналото, към далечното минало. То, няма и смисъл да се впускам в отдавна минали събития. Честит празник на нашата писменост и култура!
emi1ts написа:
Увлекателно и интересно си споделил тези твои преживявания въпреки изминалото време.Искрено съжаление за случилото се.Според мен човек не бива да се задълбочава много в миналото.Човек винаги се стреми да направи възможното и най-доброто на което е способен в момента на случващото се.За наша радост и успокоение се променяме а хора осъзнати като теб още повече.Така че няма място за съжаления.Сигурна съм и както ми е известно си направил други многозначими за нас българите и България неща за което аз искрено ти се възхищавам.Поздравления за личността която си!
Използвам случая да те поздравя с днешният многозначим ,празничен и много специален ден- 24 май - ден на славянската писменост ,на българската просвета и култура!Светъл празничен ден днес!
Използвам случая да те поздравя с днешният многозначим ,празничен и много специален ден- 24 май - ден на славянската писменост ,на българската просвета и култура!Светъл празничен ден днес!
върнах се назад в миналото, за да опиша тези събития. Сега с днешна дата вълненията са в друга посока. Задълбочаването в минали събития не са от полза за никого. Описах тази история само от гледна точка на миналото си. Живота си върви смело и неотклонно напред. Събитията следват едно след друго и човек често се променя. Важното е да запази в себе си искрата на Човещината, на добротата към хората. Благодаря ти за оценката на моята скромнта особа! Честит да е и за теб този прекрасен български празник и дано отбелязвайки го да се променим, да станем поне малко по-добри. България има нужда от добри и културни, възпитани свои чеда!
Похвално. Признат грях вече не е такъв. Един отец ми казваше, колкото е по-голям греха, чадо, Бог повече прощава. Само да Му се помолиш от душа. Молитвата може да помогне да я намериш.
Рядко влизам тук, но мисля, че си го описвал и по-рано.
Мой братовчед кара по същото време школата в Балчик, шофьор. Тенчо Желязков Славов, Ст. Загора. Ходихме му на клетвата.
:)))
цитирайРядко влизам тук, но мисля, че си го описвал и по-рано.
Мой братовчед кара по същото време школата в Балчик, шофьор. Тенчо Желязков Славов, Ст. Загора. Ходихме му на клетвата.
:)))
Прав си- дано да е късмет да се открие,мисля че наистина е важна. Не вярвам да е изгубена и се надявам,че все някой ден ще се намери.
цитирайnedovolen написа:
Похвално. Признат грях вече не е такъв. Един отец ми казваше, колкото е по-голям греха, чадо, Бог повече прощава. Само да Му се помолиш от душа. Молитвата може да помогне да я намериш.
Рядко влизам тук, но мисля, че си го описвал и по-рано.
Мой братовчед кара по същото време школата в Балчик, шофьор. Тенчо Желязков Славов, Ст. Загора. Ходихме му на клетвата.
:)))
Рядко влизам тук, но мисля, че си го описвал и по-рано.
Мой братовчед кара по същото време школата в Балчик, шофьор. Тенчо Желязков Славов, Ст. Загора. Ходихме му на клетвата.
:)))
но с времето тази вероятност намалява. Не си спомням по наше време да имаще в Балчик школници от Стара Загора. Може би е от септемврийския випуск, защото аз бях от мартенския.
shtaparov написа:
Прав си- дано да е късмет да се открие,мисля че наистина е важна. Не вярвам да е изгубена и се надявам,че все някой ден ще се намери.
се появи отнякъде, защото ще ми е много неприятно да съм последния, който е затрил една частичка от фактите за славната ни история.
Трябва да се помъчиш да си припомниш всяко място,през което е минала книгата с картата- къде точно е стояла,дали не е дложена по невнимание в друга съседна книга,дали не е изпаднала някъде или да я е измъкнал някой- успееш ли да го направиш,ще се отвори шанс да я отриеш.
цитирайshtaparov написа:
Трябва да се помъчиш да си припомниш всяко място,през което е минала книгата с картата- къде точно е стояла,дали не е дложена по невнимание в друга съседна книга,дали не е изпаднала някъде или да я е измъкнал някой- успееш ли да го направиш,ще се отвори шанс да я отриеш.
съжаление до сега няма никакъв резултат и предполагам, че няма да я открия тази карта. Може би трябваше преди години да я поставя в рамка и мястото й да беше на стената, за да не се губи от погледа, но това е минало за съжаление. Дано да не несъм прав.
Благодаря за коментара!
Прекрасно лято ти пожелавам!
Бил си в София тогава.
Аз пък от кръговото взимах автобус ,за да пътувам на стаж до ЦИТ.
За картата не съжалявай.
Ако беше сега , щеше да я сканираш и да ни я покажеш.
Много интересно разказваш !
Панацея
цитирайАз пък от кръговото взимах автобус ,за да пътувам на стаж до ЦИТ.
За картата не съжалявай.
Ако беше сега , щеше да я сканираш и да ни я покажеш.
Много интересно разказваш !
Панацея
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.